През 1966-та година фестивалът стъпва на жива традиция, това не е измислен фестивал като много други по света, разказа Цветана Манова и допълни, че при създаването на фестивала идейният проект включва в него участието на всички маскарадни групи от целия регион, но след това се разширява и в него влизат групи от цяла България. С настъпването на модерното време, фестивалът е поощрил съживяването на традицията във всички селища, където тя е била застрашена, подчерта етнографът:
Раждайки се, фестивалът поощри маскарадната традиция, защото по това време индустриалното общество в цяла Европа напредва, а когато индустриалното общество се развива, традиционната култура започва да отстъпва.
И до днес на "Сурва" идват всички групи от селищата, в които маскарадните игри са живи, а тази година има заявки за участие от всички балкански държави, каза още пред "Хоризонт" Цветана Манова.
До участие във фестивала се допускат вече и детски групи, въпреки първоначалния статут, който не включва децата в този формат. Включването на децата според Цветана Манова дава една сигурност, че фестивалът ще оцелее.
Самите групи предпочитат фестивалът да има състезателен, а не само увеселителен характер, уточни още тя.
Повече за традицията на фестивала - в звуковия файл.
