Експанзивен и речовит, той никога не пропуска да декларира своята обич към нашата страна: България за мен не е далечна страна, а нещо мое, обичано и близко, с което съм в постоянен контакт. Винаги питам, интересувам се как вървят нещата при вас.
Разказва с възторг за приятелствата си с наши поети като Любомир Левчев, Ефтим Ефтимов, Лъчезар Еленков или с режисьора Стефан Стайчев, възхитен е от професионализма на преводачката си на български Тамара Такова. Но не може да скрие горчивината си, че пиесата му „Никола Вапцаров - Кървавата бразда”, написана по повод 100-годишнината от рождението на нашия поет през 2009-та, така и не е поставена в България. Въпреки че премиерата е била подготвена в Благоевградския театър преди 7 години, тя се проваля в последния момент. Не знае и кога пак ще дойде у нас: Би ми се искало винаги да съм в България, ако зависеше от мен. Но не знам кога ще се върна. Всичко е много сложно, много относително. Не само в България, навсякъде. Театърът не е книга. За него е необходимо финансиране. Трябва да се разбереш с режисьора, с постановчика, с декоратора, с актьорите. Пък и политиците, които са на власт, трябва да са заинтересовани или поне съгласни с представяната творба.
В момента Мануел Муньос Идалго влага много енергия в своята дейност в Академията за сценични изкуства на Испания, където е един от авторите и академиците. Хвали отдадеността за каузата на академията на нейния ръководител - драматурга и поета Антонио Онети: Академията за сценични изкуства на Испания, към която имам честта да принадлежа, се роди от желанието да се появи едно ядро за размисъл върху сценичните изкуства, генератор на идеи, център за изследвания върху интерпретацията. Основната цел е да стимулира и защитава сценичните изкуства. Имаме и национални, и международни дейности. Връчваме награди. Организираме конгреси. Издаваме списание. Искаме да ни чуят онези, които могат да подпомогнат културата и да обърнат обществото към нея. Финансирането на Академията идва от една фондация, от ред творчески асоциации, както и от някои субсидии от министерството. Но държавното участие е малко.
Мануел Муньос Идалго не крие възмущението си от цинизма и продажността на политиците, които не милеят нито за културата, нито за социалната справедливост в обществото. Но запазва оптимизма си и цитира Хасинто Бенавенте, един от испанските нобелисти: Оптимизмът, надеждата и преди всичко любовта движат света. Когато правиш нещата с вяра, без да очакваш нищо, с щедрост и скромност, тогава не можеш да загубиш надеждата, нито мечтите. Дори и всичко за е манипулирано, отровено, купено, да минава през интереса... Както казва нашият Хасинто Бенавенте, ако не позволим да изгубим илюзиите и най-хубавото, което имаме - погледа ни на дете, светът ще е по-добър.
