Някои култури са видели нежното пролетно кокиче като снежна капчица, други – като нещо, скрито под снега, трети – пробиващо снега.
Снимка: БГНЕС
Те са така вплетени и взаимно определящи се, че е излишно да спорим чие е първенството. Тръгвайки от езика обаче и разчитайки знаците, вградени в него от забравените времена на първите му носители, можем да достигнем до показателни особености за тяхната култура, бит и светоглед и да си дадем сметка за разликите в културите, силно туширани в днешния унифициращ се свят. В някои езици няма собствен корен за търговия, различните култури „забелязват“ само определени цветове от спектъра и са намерили думи само за тях – например бяло и черно. Страховете и суеверията дават имена на онова, което е плашело древните хора и макар че днес нямаме техните опасения, повтаряме същите думи и съчетания – наименования на животни, болести, часове от денонощието, посоки в пространството.
Някои култури са видели нежното пролетно кокиче като снежна капчица, други – като нещо, скрито под снега, трети – пробиващо снега, четвърти – бяло като мляко и т. н. Прелюбопитни открития, които ни очакват, ако решим да се впуснем в пътешествие в миналото на думите. Правим го с помощта на проф. Мирена Славова от Софийския университет .• Езикови справки по радиото: „многажди, еднажди, дважди…“ • По следите на думите: какво е общото между „пека“, „опекун“ и „печалба“. • Бъдеще в миналото: младите за побългарените английски думи, с които си служат.
