Идеята е нещата да се оптимизират и паричните потоци да вървят бързо към бизнеса, да не се създават пречки за задържането на ресурс. Това обясни в предаването „Неделя 150“ главният секретар на Агенцията за обществените поръчки Иво Кацаров. По думите му, към 2018-та година трябва да имаме електронно обявяване, електронно попълване на офертите и електронно сключване на договор.
Редуцирана е административната тежест и има унифициране на европейско ниво, подчерта Кацаров и обясни:
Отсега нататък независимо в коя държава участвате в обществена поръчка, вие ще попълвате един и същи документ. Това е съществен напредък в отговор на исконната европейска ценност за свободно движение и еднакво третиране на лицата.
Новият закон развива много широко възможностите за централизиране на обществените поръчки – чрез централен орган да се осигуряват нуждите на голям брой възложители – администрации, общини, здравеопазване, изтъкна сред предимствата на закона Иво Кацаров. Досега по думите му огромен за скромните ни мащаби брой възложители – над 5 хиляди – са правили еднакви по вид процедури – всички са си поръчвали консумативи или канцеларски материали.
Силно ни притеснява т.нар. нерегламентиран контакт между възложител и изпълнител, т.е неформализиран на база на документи, а даването на възможност на възложителя да развива пазарни консултации и други подобни дейности по телефон. Този коментар направи пред "Хоризонт" депутатът от Гражданската квота на Реформаторския блок Петър Славов. Той попита дали това няма да доведе до фаворизиране на потенциалния кандидат по една обществена поръчка.
Според Иво Кацаров нерегламентираният контакт между възложители и участници в обществените поръчки в закона дефакто не съществува, защото комуникацията по телефона касае чисто технически аспекти на поръчките. Той заяви, че всичко в комуникацията се документира и се слага в т.нар. досие на обществената поръчка. Относно предизвикалите големи дебати пазарни консултации Иво Кацаров обясни, че всички тези контакти се формализират и в писмен вид се качват на страницата на възложителя:
Всички трябва да виждат възложителят с кой се свързва, по какъв повод и какъв е резултатът от неговата дейност. И ако случайно този, с когото се е свързал, получи нерегламентирано предимство, възложителят е длъжен да го отстрани. Дори да не го направи, всички останали участници получават възможност да го обжалват. Нещо, което в сегашния закон го няма. Мярка, свързана с повече публичност, няма как да генерира корупция.
Притеснява ни субективизмът в решението на възложителя в една сфера, в която години наред е имало не една и две индикации за корупция, продължи Петър Славов. Това според него също би могло да бъде извор на корупция.
Новият закон не само не премахва, но и доразвива възможността за закупуване с публични средства не само на програмно време, но и на цели предавания. Те ще могат да бъдат закупувани от възложители от доставчици на медийни услуги без обществени поръчки, алармира Славов, според когото това осигурява медиен комфорт на силните на деня.
Винаги проблем на обществените поръчки е бил отстраняването от тях, а не допускането на повече лица до обществените поръчки. Правилото на свободната икономика гласи - колкото повече конкуренция, толкова по-малко корупция, акцентира Иво Кацаров по повод на спорните текстове за участие в обществените поръчки на фирми, уличени в предишни нарушения:
Ако едно лице се е очистило, ако е взело мерки да си плати данъците, ако е изтекъл срок от произнасянето на присъдата, вие трябва да го върнете в поръчката.
Дори една фирма да е в несъстоятелност или в ликвидация, ако фактически има възможност да изпълни поръчката, трябва да бъде допусната до нея, това повелява евродирективата, уточни Кацаров. Според него законът съдържа достатъчно спънки пред "нагласените задания".
Двете мнения можете да проследите в звуковия файл.
