Ако държавата иска да помогне на всички независимо от имуществения статус, трябва да стимулира хората да се застраховат, а не да се прави социален патронаж под формата на подпомагане за преодоляване на щетите за природно бедствие, обясни Гълъбинов. Той даде пример с Румъния и Турция, където има програми за преодоляване на последиците от катастрофични рискове. Тези програми разчитат на масовост и обхващат по-голяма част от хората с имоти и тъкмо заради тази масовост цените могат да бъдат по-ниски, посочи експертът. Според него е важно да се изисква всеки, който се включва в такъв вид програма солидарно да има изрядни документи за собственост, като това ще допринесе за един много по-прецизен регистър на собстевността. Ако държавата продължава да „подпомага“социално слабите, които живеят в незаконни постройки, тя не допринася да се промени благосъстоянието на тези хора, каза още Гълъбинов.
Според него ако проектонаредбата бъде приета в предложения вариант, много хора ще бъдат стимулирани да доказват бедността си и нуждата от подпомагане, а не да застраховат имуществото си. Държавата на общинско ниво може да поеме ангажимента през общински бюджети или чрез държавен фонд да бъде платена цената на застраховката на хора с недостатъчни доходи. Така ще има много по-голямо покритие на щетите от сегашната малка еднократна помощ, убеден е финансовият експерт.
След предишни бедствия все още има хора с невъзстановени имоти, живеещи във фургони при примитивни условия и хора, които не са сигурни в безопасността на близките водни басейни, изтъкна Румен Гълъбинов.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
