Половината от преводите в КТБ, които са отивали в чужбина, са отивали не за този, който е поискал кредита. За едно и също обезпечение са правени по 4-5 превода по 10, по 20, по 30 милиона – Гроздан Караджов – депутат от Реформаторския блок (РБ), обявил се в опозиция.
Ще разкаже ли някой някога цялата истина за фалита на КТБ? Ще назовем ли виновните? Ще кажем ли ясно кои са хората, взели най-тлъстите кредити от банката? Кои институции не са си свършили работата и са допуснали да се случи това? Кой е отговорен? Възможно ли е този гениален измамен пъзел да бъде сглобен без политическа подкрепа? И още: можеше ли да бъде формулирана по-добре задачата към разследващата компания „Аликс партнърс“, за да се стигне докрай, включително и до проследяването и връщането обратно на парите в КТБ? Това бяха въпросите, които задавахме в студиото на „Нашият ден“ на 25 февруари – ден, след докладът на разследващата компания „Аликс партнърс“ стана достъпен за народните представители в секретната секция на Народното събрание. Наши гости бяха проф. Валери Димитров – преподавател по банково право и бивш председател на Сметната палата и обявилият се в опозиция депутат от Реформаторския блок Гроздан Караджов, за когото разбрахме от колегите му, че най-дълго е разглеждал доклада за КТБ.
Цялата държавна машина е закриляла схемата КТБ. Отделни длъжностни лица повече от 10 години са си затваряли очите за абсолютно безобразните нарушения и престъпленията, които са се вършели в банката. Тези констатации се съдържат и в доклада за КТБ. Раздавали са си помежду си кредити по начин, който противоречи на всякаква счетоводна логика, ред и дисциплина. Същите длъжностни лица, които са допуснали това, все още са на постовете си и продължават да обвиват в мъгла информацията за случилото се, криейки се зад търговската тайна, зад различни секретности, зад това, че текат прокурорски проверки и други.
Има достатъчно информация, която, ако бъде достъпна до публиката, ще даде възможност на много хора, които са знаели какво се случва в КТБ, но не са имали доказателства, да дадат нова информация, показания и др. Така ние ще можем по-лесно да разберем кой стои зад кредитополучателите – кои депутати, длъжностни лица и изобщо кои разбойници са се скрили зад фирмите-пощенски кутии. Това, обаче, за съжаление, не е поставено като задача на „Аликс партнърс“ – коментира в студиото на „Нашият ден“ Гроздан Караджов.
Що се отнася до отговорността на институциите и до това кой ще понесе вината за случилото се, Гроздан Караджов попита в ефира ни: Коя от фирмите, получателки на кредитите, беше проверена? Най-елементарна счетоводна проверка е щяла да покаже, че това са фалшиви сделки. Какво е правила ДАНС? Половината от преводите, които са отивали в чужбина, са отивали не за този, който е поискал кредита. За едно и също обезпечение са правени по 4-5 превода по 10, по 20, по 30 милиона. Те са отивали в чуждестранни сметки. Имаме финансова дирекция в ДАНС – тя къде спа? Може ли да преведеш 30 млн. евро в нечия сметка и това да остане непроверено? Всичко това е било чадър, който пази тази банка. Сега този чадър се опитва отново да ни хвърли на нас: ето – ние го дадохме отново на депутатите. Но аз нямам право на едно моливче да си запиша някои факти вътре! Каква е тази публичност? Главният прокурор трябваше да събере всички тези институции и да направи координирано действие срещу този грабеж.
Попитахме преподавателя по банково право и бивш председател на Сметната палата проф. Валери Димитров какви възможности дава законът за проследяемост на случилото се в КТБ, какво могат да направят ангажираните по закон институции и докъде може да се стигне при оповестяването на информацията от тях?
Съгласен съм, че това е грабежът на века. Това нещо трябва да се разплете и аз смятам, че категорично трябва да се оповести списъкът на всички кредитополучатели на КТБ, които са взели пари и не са ги върнали в банката. Много хора казват: „Това е банкова тайна.“ Не, не е банкова тайна! Моето мнение е категорично: Кредитите на банка в несъстоятелност не са банкова тайна. Банковата тайна може да крие кредит само при действаща банка. При банка в несъстоятелност банкова тайна няма и тези, които дължат пари на банката, голяма част от които са подставени лица и участват в тази престъпна измамна схема, трябва да бъдат оповестени и те нямат никава защита от банковата тайна. Това трябва да се каже ясно и категорично! Кредитите и кредитополучателите трябва да бъдат оповестени и изброени един по един като физически и юридически лица и тогава много по-лесно ще се стигне до резултата, за който говори Гроздан Караджов. Тогава ще може да се види и кой стои зад тези кредитополучатели. Голяма част от тези кредити са подаръци, които основният акционер е раздавал на определени лица, но най-голяма част от тези подаръци той е раздал на себе си.
Що се отнася до ролята на Сметната палата – тя винаги е имала ограничени правомощия. Тя никога не е била разследваща институция. Моето лично мнение е, че подобни проверки на лица, заемащи висши държавни длъжности, трябва да се извършват от бъдещия антикорупционен орган, било то агенция по интегритет или нещо подобно, което трябва да има разследващи правомощия и да разследва най-вече несъответствието между декларираните приходи и реалното имущество и разходите.
Повече за коментарите в студиото, както и за становищата на Росен Бъчваров – директор на дирекция „Комуникации и протокол“ в НАП и на настоящия председател на Сметната палата Цветан Цветков за това какво могат да направят двете институции за разкриването на истината около казуса КТБ можете да чуете в звуковия файл.
