Въпросът е, че по различни мерки и схеми са различни ставките, но като общ бюджет на подпомагане и това към какво вървим, линията по водене на преговорите беше към намаляване на диспропорциите между различното подпомагане в старите и новите страни-членки. Такава разлика от 3 пъти просто не съществува. Има официална статистика и информация от ЕС, всеки може да провери какви са договорените бюджети и подпомаганията.
Ставката на декар – дали е за зърно, дали е за зеленчук – е една и съща. Това допълнително намалява нашите площи от плодове и зеленчуци и ние от нетен износител през 1989 г. ставаме нетен вносител. Нормално е, когато земеделието е на частен принцип, предприемачът да има интерес да гледа това, от което печел. При условие че е еднаква ставката, когато ти произвеждаш продукция със 150 лева разход и с 1000 разход, всеки предприемач да избере това, което е с най-малко разходи в декар или зърнено-житните.
Десислава Танева коментира и направеното за новия програмен период 2014-2020 г.:
За първи път от общия бюджет, който е договорен по линия на директните плащания, от 13 процента от пакета може да се отделя за сектор "Плодове, зеленчуци и животновъдство" с тенденцията да бъдат подпомогнати значително повече, отколкото във предишния програмен период, за да възстановим производства, които сме имали. Категорично това ще доведе до увеличаване на производството.
В националния бюджет средства, които се отделят, за съжаление са просто несъизмеримо по-малки отколкото общия бюджет, който Европа ни дава по линия на директните плащания и там обикновено по различни схеми за държавни помощи се подпомагат, но значително по-малко. Това, което може към момента да направим с инструментите и правата, които имаме по регламентите за подпомагане, ние сме го направили.
Относно загубите от европейските санкции и ограниченията в износа на селскостопанска продукция, министър Танева заяви, че са се отразили лошо върху българското земеделие:
От началото на руското ембарго през август 2014 г. до януари 2016 г. българското земеделие по отделни сектори е загубило близо 300 милиона лева приходи. Тези приходи са загубени не толкова от директен пазар, който в годишен пазар се оценява около 20 милиона. Загубено е вследствие на намалението на цените на ембарговите стоки за руския пазар, наложени спрямо ЕС.
Интересът на България е по-възможно най-бърз начин да се възстановят традиционни отношения и пазари. България обаче сама извън обхвата на общността няма как да го направи да се случи или да ѝ повлияе.
На въпрос дали промените в Закона за тютюна ще намалят контрабандата, Десислава Танева отговори:
Контрабандата е във вече преработените тютюни и цигарите. Измененията, които приехме в Закона, касаят администрирането на производството. Това производство по принцип не е акцизна стока.
Промените са крачка напред в администрирането на това производство и аз се надявам, че кампаниите за изкупуване, които ще следват след тези промени, биха били много по-ясни като права и задължения на двете страни. Създаваме публични регистри за всички оператори в производството и закупуването, с идеята да няма сключване на няколко договора.
Цялото интервю на Лили Маринкова с Десислава Танева чуйте в звуковия файл.
