„Де е България” ( Питат ли ме де й зората), изп. група „Хайдушка песен”
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Цитатът е от известното стихотворение на Иван Вазов „Моите песни“. Под „песни“ патриархът на българската литература има предвид своите поетични творби. И наистина – дори и в наши дни, около столетие след създаването им, неговите стихове продължават да вълнуват и „да се четат“.
Поет, писател, драматург и общественик, Иван Вазов живее и твори в две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Още приживе го наричат „народен поет“. Произведенията му, пропити от патриотизъм, възпяват красотата на родната земя, припомнят имената на храбри българи, дали живота си за вяра, дълг и отечество, разказват исторически факти… Десетки от тях са превърнати в песни скоро след написването им, а авторите на някои от мелодиите така и не са останали в историята. Музикалните им характеристики са различни – в зависимост от съдържанието на текста те са маршове, стари градски или училищни песни и др. Сред най-популярните е „Край Босфора шум се вдига“ или „Песен за цар Симеон“, посветена на великия владетел от Първото българско царство. Авторът на мелодията е неизвестен. А текстът е предназначен според Вазов „за най-малките деца“ – да знаят и помнят историята на своя народ. Творчеството му е своеобразен летопис на борбите за национална свобода преди 1878 г. В стихосбирката „Пряпорец и гусла“ намираме стихотворението „Радецки“, в което оживява подвигът на поета-революционер Христо Ботев. През 1876 г., заедно със своята чета той се качва на кораба „Радецки“ в Румъния и принуждава капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. Мисията им да вдигнат въстание и да увлекат повече хора след себе си, завършва с пълен провал, почти всички са избити от османците. Вазов пише стихотворението при първата вест за преминаването на Дунава от храбреците, възхитен от тяхната смелост и героичен дух. Заглавието на песента е „Тих бял Дунав“ – по първите думи от поетичната творба. Авторът на мелодията е неизвестен.
Вазов е единственият изтъкнат български писател, преживял всички войни от Освобождението до края на Първата световна война и оставил не едно произведение, посветено на тези събития. Младият тогава поет дори лично е участвал в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) като чиновник за особени поръчки в руската армия. След Освобождението за химн на България е избрана песента „Шуми Марица“. Текстът е от българския учител Никола Живков. През 1912 г. Вазов прави основна редакция и неговият вариант е приет за официален.
Поетичните творби на Вазов и днес вдъхновяват българските композитори. Колкото и необичайно да звучи, немалко от тях са претворени и от поп и рок музиканти. Преди години Стоян Бабеков – композитор и диригент, написа кантати за смесен хор и пиано по стихове от „Епопея на забравените“. Една от тях е посветена на героя от Априлското въстание Панайот Волов, загинал на 26-годишна възраст.
„Аз съм българче, обичам наш’те планини зелени, българин да се наричам, първа радост е за мене.“ Тези стихове на Вазов са от може би най-популярното стихотворение за деца в българската литература. Композитори от различни поколения са писали музика върху тях
Аз пях за България, защото я обичах; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот, в едни епохи отдалечени, когато тя даде на славянския мир светлината на словото. Сравнително малка, тя трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени – казва Вазов в края на живота си. Едно от поетичните въплъщения на тези думи е песента „Де е България“, музика Панайот Пипков.
