Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Това са думи на поета Никола Фурнаджиев в писмо до Георги Цанев, в което разказва за учителстването си в Истанбул. Литературният историк е орисан да закъснее, пише Хюсеин Мевсим, съжалявайки, че не е започнал да пише по-рано книгата си „Никола Фурнаджиев и Истанбул“. Професор в Анкарския университет, литературен историк, прецизен учен, поет, преводач – това са различните „лица“ на автора на тази сладкодумно написана книга, която отива далеч отвъд определението „научен труд“ и разкрива детайли около годините, прекарани от Фурнаджиев в града на Босфора. Хюсеин Мевсим се е посветил на взаимното опознаване на две култури – българската и турската. Както отбелязва проф. Клео Протохристова за днешната политико-социална реалност между двете държави и присъствието на проф. Мевсим в нея, в контраст с тази доста унила ситуация, едно конкретно авторско и личностно присъствие на литературното поле поражда спасителна обнадежденост. Това е присъствието на Хюсеин Мевсим. Със самата си наличност той опровергава песимистичните прогнози за бъдещето на литературната наука, демонстрира потенциала й за социална ефективност, възвръща доверието в смисъла на филологическото усърдие. След успешна премиера в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ вчера, тази вечер ще се състои и представяне на книгата в София.
