Болниците вече не могат да искат доплащания или дарения от пациентите

публикувано на 16.03.16 в 15:27

Снимка: Пламен Генчев

Коментар на Надежда Цекулова и интервю на Емилия Антова с доц. Христо Хинков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С промени в наредба правителството забрани на болниците да искат доплащания или дарения от пациентите. Всички лекари ще имат задължението да уведомяват пациентите за вида, действието, приложението, страничните реакции, реда и начина на приемане на лекарствата.

Два месеца става максималният срок, в който пациент може да бъде планиран за прием в болница. Удължаване може да има само при липса на медицински риск и с изрично съгласие на пациента. Лечебните заведения вече ще публикуват актуална информация за листата си за планов прием, включваща поредността на пациентите, определените дати за това, а Здравната каса ще поддържа в интернет страницата си национална листа за планов прием на лечебните заведения, с които има договор.

Забранява се изрично допълнителното заплащане за престой за придружител на деца до 7-годинишна възраст, както и придружител за деца до 18 години, които се нуждаят от допълнителни грижи.

Лечебните заведения могат да предоставят срещу заплащане самостоятелна стая със или без придружител, само когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни такива. По свое желание пациентите могат да заплатят и за допълнителен помощен персонал, за меню за хранене по избор, за избор на лекар или екип от медицински специалисти.

Регламентира се услугата и "самостоятелен сестрински пост", която представлява допълнителни индивидуални грижи от медицинска сестра или акушерка извън осигурените необходими здравни грижи.

Лекарите в извънболничната помощ вече ще предоставят и по-изчерпателна информация за адрес, телефон и други форми на контакт в работното им време, а извън графика им, през нощта, в почивни и празнични дни - на дежурния кабинет.

Инспекторатът към Министерството на здравеопазването и изпълнителната агенция "Медицински одит" са двете институции, които могат да контролират процеса.

С уговорката, че не коментира юридически прецизността на текстове в наредбата, а нейния дух, доц. Христо Хинков обясни в предаването "Нещо повече", че наредбата се опитва да внесе ред в хаоса и утвърдените негативни практики, но може би ще се намерят други "вратички" за финансиране на лечебните заведения.

Когато влезе един пациент в болницата, започват да му искат пари за какво ли не. На ръба на закона е всичко това.

Доц. Хинков определи отделните модули на здравната реформа като опит за възстановяване на правата на пациентите, защото по думите му нещата са отишли твърде далеч:

Цялата ни здравна система отиде много далеч в посока на обслужване на медицинската част, а не превантивната, която да обслужва населението, за да ни направи по-здрави. Това означава, че системата не работи ефективно.

Реформата цели оптимизация и повишаване на ефективността на здравната система. Разделянето на пакета здравни услуги има сериозен смисъл при няколко платци, подчерта доц. Христо Хинков, директор на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи.