Няма народ. Преди имаше девет рейса.
Изпразни се селото. Младежи има, но в София, в Перник.
Пенсиите са малки, мъчим се. Работим по двора да изкараме, каквото можем.
Изгониха младежта, а се борят кой да командва.
Всичко рухна. Сега ако се проведе едно селско тържество, няма къде да застанем на сушина.
Вече неработещото читалище е съграждано около 1930 година със събирани и от сурвакарите пари. Местен жител, спасил няколко книги и сравняващ днешните управници с грабливи птици, защото са били унищожени книгите, разказва как са били събирани средствата:
Каквото имаш това даваш на сурвакарите – пипер, месо. После на търг и събират за читалището.
Целия репортаж чуйте от звуковия файл.
