Матю Левей е белгийски звуков експерименталист. На 20 март той пристига в България за пръв път, за да представи електронния си солов проект Carrageenan в рамките на четвъртото издание на серията „Шумна неделя”, организирана от Amek Collective.
Здравей Матю, проектът ти Carrageenan е активен от близо 4-5 години, а съвсем скоро ще достигнеш и нашето ъгълче в света, за да го представиш на живо, кажи ни нещо повече за него, освен, че това е сурова, ритмична музика...
Избрах името Carrageenan основно заради странния начин, по който изглежда с всички тези удвоени букви. Не на последно думата има и доста странен произход. Карагинанът е вещество, което се извлича от червените ядливи водорасли и се използва във фармацевтичната и хранителната индустрия, заради своите стабилизиращи и уплътняващи свойства.
Част си от няколко други проекти, например Pizza Noise Mafia и Vermisst Susi. Техните дебютни издания датират от 2011 г., а според това, което виждам онлайн, свириш на живо от около 2008 г. През тези години ли започна всичко за теб?
Започнах да правя музика през 2002 г., но по различни причини бях неактивен до 2008 г., когато се завърнах като Carrageenan и Vermisst Susi. Отне ми известно време да организирам идеите си и затова първите ми издания се появиха едва три години по-късно.
Какво те накара да избереш точно музиката като начин за изразяване?
В началото бях по-скоро в арт средите и започнах да правя музика като част от това. Отне ми още няколко години да осъзная, че всъщност ми е доста по-лесно да се изразявам чрез звук. Не се чувствам особено комфортно да работя с пространства и конкретни обекти.
Единствено самоизразяване ли е или има и по-висша цел, която креативността ти се опитва да обслужи?
Труден въпрос, но със сигурност мога да кажа, че с музиката се опитвам да представя в някаква форма представата за сурови емоции, енергийни полета и специални моменти от ежедневието си.
Музиката ти носи силен индивидуализъм въпреки, че със сигурност предава много и различни емоции – не е нито мрачна, нито позитивна, но какво ти се опитваш да събуди у слушателя?
Всъщност нямам никаква идея какво предизвиква музиката ми у слушателите, но винаги ми е било много интересно да разбера. По тази причина доста ме е яд, че изданията ми са получавали малко рецензии, защото за мен е много важно да виждам как хората обличат звука и тези сурови емоции в думи.
Какви са твоите вдъхновения и средства? Как изглежда творческият ти процес – от раждането на идеята, през оформянето на едно произведение, до представянето му на живо?
Основните ми инструменти са аналогова дръм машина, няколко евтини монофонични синтезатора и аудио ефекти, предимно delay-и. Творческият ми процес най-често започва с импровизация. Много рядко имам конкретна идея. На живо е почти същото, само че пред мен има публика.
В интернет пускаш много парчета, които звучат като скици, частици музика, лишени от конкретна форма, които приличат на аудио дневник. Това целенасочено ли е, или социалните мрежи някак те подтикват да споделяш етапите от творческия си процес?
Наскоро започнах да работя върху поредица от песни на име Various Failures, която включва предимно импровизациите, които записвам докато се подготвям за концерт. Вече съм натрупал около 10 парчета и ми харесва, че музиката е еволюирала доста от момента, в който започнах да водя този „дневник”. Много е вълнуващо да възприемаш всички тези скици като „песни“ и да ги представяш без почти никакви редакции. Извън тази поредица процесът ми на писане на музика е доста бавен и вече отдавна работя върху това, което ще се превърне в четвъртия ми солов албум.
Какво представлява лайв сетът ти?
Имам нещо като ритмична основа, но импровизацията отново е движещата сила. Никога не зная каква ще бъде посоката, в която музиката ми ще се насочи – нито като стил, нито като енергия.
Не виждам дигитални издания с музиката ти, а само касети и дискове. Вярваш ли в дигиталната дистрибуция или се доверяваш само на физическия носител?
Когато става дума за издаване, аз съм привърженик на старата школа. Никога не съм бил особено развълнуван от идеята за дигиталното разпространение на музика, може би защото самият аз не събирам дигитални издания и със сигурност като слушател предпочитам физическия носител. Това обаче е валидно само за купуването на музика, защото повечето време използвам стрийминг услуги като Soundcloud, Bandcamp и YouTube.
Кое е любимото ти място за свирене?
Доста харесвам клубовете, защото в тях хората са по-склонни да реагират физически на музиката – да танцуват или крещят. Може би и защото там мога да свиря в по-късните часове. Въпреки всичко ми харесва да свиря и в барове, скуотове, галерии. Всеки контекст е интересен за мен, защото лайв сетовете ми са много приспособими.
Препоръчай ни артисти или музиканти, с които трябва да се запознаем задължително.
Последните ми открития са Joane Skylerand и OOBE, а напоследък доста слушам деветдесетарския техно отцепник Curley и много ямайски дъб от 70-те и 80-те години.
Нещо което трябва да избягваме на всяка цена?
Фолк банди на хора с банджо, шапки и бради. Особено тези, които имат думите mountain или fire в имената.
* Повече за четвъртата „Шумна неделя” – довечера в „Заедно след полунощ” по програма „Христо Ботев”.