Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Само допреди век и половина те не са съществували, тъй като не са били необходими. Прадядовците ни са се назовавали с малко име, прякор, указващ поминъка, занаята, родното място, лични особености и с личното име на баща си или дядо си или с родовото име или прякор. Около Възраждането прякори и лични имена започват да се употребяват като фамилни, а книжовниците си измислят фамилии с различни окончания и по различни образци. Що се отнася до прабабите, те изобщо не са разполагали със свои фамилни имена, а са били записвани с фамилията на съпрузите си и понякога дори с мъжките окончания – госпожа Марийка Д. Великов. Системата на българските фамилни имена се утвърждава след Освобождението. Най-многобройни са фамилиите, окончаващи на –ов/-ова, -ев/-ева. Типични за някои краища на страната са фамилните имена, завършващи на -ски/-ска, -шки/-шка, -чки/чка, другаде – на -ин/ина. Има и някои редки, които се предават по наследство, без по техния модел да се образуват нови. За съжаление много съвременни българи се отказват от фамилните си имена, смятайки ги за смешни, излагащи, неразбираеми, и предпочитат да приемат бащините си имена за фамилни. Така много от колоритните традиционни български фамилни имена изчезват, за сметка на стандартните Иванови, Петрови, Димитрови, Георгиеви. За разнообразието на българските фамилни имена разговаряме с доц. Мария Ангелова от Великотърновския университет. • Езикови справки по радиото: „пИлене на нокти“, „трАпанация“, „конвейЕр“? • Забравете тази дума: от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.
