Преди време Даниела Манолова, редактор в Радиотеатъра, бе поканена на католически младежки фестивал в Белозем. Тя отиде там по работа, но се върна с нещо неочаквано. Донесе силни впечатления и вълнения, които дълго пази в себе си, докато накрая ги превърна в документалния разказ „На небето е прекрасна дъга”. Това е стихче от песничка, която децата в Белозем пеят, но е и образ на място, над което сякаш наистина непрекъснато грее прекрасна дъга. Защото под нея светът изглежда такъв, какъвто трябва да бъде: усмихнат, спокоен, изпълнен с чувство за хумор, с доброта, мир и светлина. Обитават го кротки, добронамерени хора, из него щъпуркат мили и весели деца. Белозем е гостоприемно място. Даниела записа и ни разказа събуждането му, разсънването му, активната му работа, после - притихването и заспиването му. И докато слушах, ми се прииска да тръгна за там и да подишам малко от въздуха му. Изглеждаше, че Божия благословия е положена над него. Чуйте и вие! Слушането на „На небето е прекрасна дъга” не е просто приятно. То е и вдъхновяващо. Утеха и радост е да знаем, че някъде, недалече от нас, има място, където хората са открили щастието в дребничките неща. Построили са дните си върху скромност и съпричастност. Изградили са общност между земята и небето, между водата и птиците, между децата и възрастните, между себе си и другите и между всички и Бог. Не мисля, че хармонията е случайна. Напротив, тя е резултат от усилна работа. Проследявайки един ден в Белозем, Даниела Манолова всъщност ни разказва как смирението се превръща в щастие, но преди това се подковава с вярата. Търпеливо и с любов. И макар понякога да прилича на подковаването на кончетата… нали подковите после ги пазят от болката на неравните пътища.
