Всичко, за което говорим, е повече сигурност, повече граници, а не повече интеграция. Затова говорим за второ и трето поколение европейски граждани-атентатори. Бежанската криза като изкупителна жертва измества големия въпрос какво правим в Европа с интеграцията.
Крайнодесните политици се възползват от ситуацията да говорят срещу ценностите на ЕС и борбата в този контекст няма да е лека, но политиките в областта на интеграцията винаги са се правели на реактивна основа, когато нещо се случва, посочи изследователката. По думите ѝ Германия и други европейски страни все още са засегнати от липсата на интеграционни политики след Втората световна война и функционирането на гастарбайтерския модел, а тази липса е довела до сегрегация.
Проблемът със заселването е много важен, подчерта Ванкова и даде пример със заселването на големи групи бежанци в по-малки селища, където те стават преобладаваща група от населението. Този коментар тя направи по повод обсъжданата в някои европейски страни идея за държавна регулация за разселването, която да замени случайната миграция по желание.
В Белгия се чува алтернативното мнение, в България преобладават коментарите срещу бежанците и мигрантите, а ролята на медиите в този процес е много важна, този паралел направи Звезда Ванкова, запитана за впечатленията от престоя ѝ тук и отразяването на темата. Според нея има няколко основни въпроса, сред които:
Кои са хората, които говорят за чужденците? Къде са алтернативните гледни точки? Проблем ли е бежанската криза?
В дните след атентатите забелязах солидарност и емпатия, нямаше обвинения и негативно говорене срещу предизвикалите тези терористични атаки, разказа още Ванкова, описвайки обществените реакции в Белгия:
Белгия е общество, създадено от много култури, говорят се три официални езика. Хората са свикнали да контактуват с хора от различна култура и едно такова събитие трудно може да обърне гледната им точка, докато в България хората са пълни със стереотипи.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
