Въпреки че традиционните фразеологизми губят позиции в речта ни, тъкмо в наше време се надигнаха гласове срещу дискриминационната същност на някои от тях, които съдържат наименования на национални, етнически и други категории. Дори невинното циганско лято е застрашено от обвинения в изразяване на етнически предразсъдъци. Впрочем, в други страни стремежът към абсолютна политическа коректност е напреднал дотам, че ражда абсурдни ситуации. Но да останем при нашите традиционни фразеологизми, съдържащи етнически наименования. Съвсем логично в тях разчитаме стереотипи, коренящи се в историческия ни опит с балканските съседи и с някои съотечественици. В огледалото на фразеологията те са жестоки, коварни, крадливи, лъжливи, нечистоплътни. Европа почти отсъства от географската карта на нашите традиционни изрази с наименования на други народи и държави. А ако погледнем от „европейската“ страна? Сравнението с фразеологията в немския език показва сходни отношения, породени от историческите срещи на германците с техните съседи. Очевидната прилика във фразеологията на две доста различни култури и истории поставя още веднъж съществения въпрос – дали в езика е причината за нетолерантността в отношенията с другите и дали преследването на „нетолерантния език“ ни прави по-търпими и отворени към останалия свят. Разговор с проф. Ана Димова от Шуменския университет.
• Езикови справки по радиото: „не мога“ и „неможещ“.
• Забравете тази дума: от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.
