Обществото ни е болно не в национален, а в планетарен мащаб. Ако не започнем да лекуваме себе си, всеки поотделно, нашите деца, нашите близки, няма да се получи. Винаги казвам "Не можеш да си остров на чистотата в океан от мръсотия". Тя винаги те залива. Трябва да изчистим океана.
Болните ми носят чувство за пълноценност, за същност, удовлетвореност. Нищо не може да замени човешката благодарност. Хората, които са ми благодарили най-просто и човешки – те са катарзисът за мен в професията. Чувството е велико.
Генната ми памет е такава, че винаги се е говорело за духовни неща, призна още лекарят-писател.Само жените могат да рушат паметници, защото те са родили жертвите, обясни професорът в коментар за каузите, безсмислените войни и разрушаването на паметници от политиците.
Проф. Златимир Коларов прави интересно разграничение между петте представени книги, като ги нарича свои "своенравни чеда". Книгата публицистични текстове "Сиво, черно и свещица" той определя като своето "най-непримиримо чедо", "Безкрайните бели полета" е "най-нежното", а книгата следвоенните разкази "Отблясъци от военни светкавици", посветени на войната в бивша Югославия – "най-гневното чедо". Книгата с разкази по реални лекарски случки "От куфара със сувенири" – писателят-лекар назовава "най-носталгичната книга", а особената новела "Великата илюзия" за него е "най-черната" творба.
