Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Т.нар. „Панамски документи” трудно биха учудили дори и слабо информирания българин. Достатъчно е човек да види пропастта между много богатите и другите. А българинът не само вижда, той живее около тази пропаст. Проблемът, който е повече медиен и геостратегически, а не конкретен, за нас започна с онова законодателно разграбване на изградени активи, под името масова приватизация, касова приватизация, компенсаторна приватизация и съпътстващите не случайно трусове на банковата система. У нас нямаше първоначално натрупване на капитала. Граденото и събираното беше пъргаво преразпределено по законово облечен начин чрез регулацията на държавните органи, ведомства и структури. С две думи, имената, които пестеливо излизат не са непознати, невъртяни и дори охулвани с нравствени и нищо не значещи в правния мир категории в общественото пространство. Те са един икономически елемент на новосъздаваната симбиоза власт-пари в последния четвърт век. Те са и спонсорите, къде явно къде прикрито на политическото статукво. И естествено ще капитализират влиянието си у нас, но ще го конкретизират навън, извън случайните погледи на някой случаен наш ведомствен недоволник с остатъци на морал. За това са тези офшорни зони. Създадени, впрочем, от финансовата паяжина, наречена Лондонско сити. Просто огромна част от тези зони са в бивши английски протекторати, пряко свързани с метрополните централи.
