Това каза за предаването „Хоризонт за вас“ актьорът и режисьор Валентин Ганев, носител на 2 награди „Аскеер“ и един „Икар“ . Той е категоричен, че голямата динамика в личния и професионалния му живот е способствала да не усети времето. Той сподели възгледите си за театъра, които е научилоще в университета:
Ако трябва някак си да синтезирам, може би основното е, че актьорът го правят ролите и че всяка роля е стъпало към следващата роля, че хората не съдят за актьора по това, което е направил в миналото, а по това, което е направил последно, това, което в момента се гледа и не може да бъде видяно.
Ганев се пошегува, че последната му роля е на Времето в „Синята птица“ под режисурата на Мариус Куркински и обясни защо не обича да дава интервюта:
Аз съм на мнение, че тази професия позволява на човека да каже всичко по всички въпроси чрез големи автори, играейки големи автори, големи заглавия и няма защо нещата да бъдат назовавани буквално, аз съм за това или аз съм против това.
В България театър се гледа много, категоричен е Ганев. Проблемът е, че от доста години в сферата на културата се правят „ред промени под знаменателя на реформата“:
Това се обявява за реформа, но, погледнато строго, никаква реформа не протича. Протича само едно, както и благородно да се нарича то „оптимизиране“, просто едно съкращаване на разходите за култура.
Ако говорим строго за сферата на Театъра, най-неприятното нещо е, че той все повече се обвързва с прихода, с комерса, с парите, с какво ще донесе едно билетче.
Театрите са принудени да търсят начини да вкарат повече зрители в салоните, за да заработят заплатите си, което води до компромиси и обслужване на „не най-високия зрителски вкус“, коментира Ганев.
Ако това в столицата не е толкова осезаемо, културните и сценичните институти в страната са поставени под много тежко изпитание. Знаете, че, първо, покупателната способност на хората в страната не е такава, каквато в София…
