Както показват тези местни наименования на двата сравнително късно проникнали у нас зеленчука, тяхната история е преплетена. И както обикновено, следите остават в думите, с които ги назовават българите в различните краища на нашата езикова територия, а също и в думите на съседните балкански езици. Някъде дошлият от Индия патладжан е познат по-отдавна и „новопристигналият“ домат се назовава с името на вече познатия зеленчук. Другаде е обратното. В Цариград – столицата на Османската империя – градинарите, много от които гурбетчии от българските земи, наричат домата „френски (т.е. европейски) патладжан“. С връщането на гурбетчиите у дома, това наименование и самото растение става известно в родните им краища. Оттам и едно от имената на домата – „френк“. Доматът прониква и по друга линия у нас – от Италия към Гърция и на север – с ацтекското по произход название „томатл“, с което, разбира се променено, го наричаме и днес. Там където пък доматът е изпреварил патладжана, се появяват имена като „син домат“, „морав домат“, „черен домат“, а за да няма грешка се уточнява „червен домат“. Така на картата с различните наименования на двата зеленчука се очертават пътищата на културни влияния на Балканите, разказва Дарина Младенова, гл. ас. в Софийския университет.
• Езикови справки по радиото: „вземам насериозно“, „точно наобратно“.
• Забравете тази дума: от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.
