Живеейки в европейска столица, все по-често ни се случва да избираме между две и повече качествени музикални събития в една и съща вечер. Снощи в минутите, когато завършваше прожекцията на новия филм на Найо Тицин „Да обичаш Кармен” в кино "Люмиер" от извънконкурсната програма на фестивала Master of Art, в "Синема Сити" започваше пряката прожекция на операта „Роберто Деверьо” от Доницети от кино сезона на Метрополитън. Радвам се, че реших да тичам много бързо и да гледам и двете!
Филмът на Найо Тицин „Да обичаш Кармен” е великолепен! Може да ви прозвучи силно, но за мен това е образец за хубав документален музикален филм. Личи си, че е направен от добър музикант и кинаджия, със силен репортерски нюх, със съвършено чувство за ритъм и форма. 66 минути без секунди на досада! Интересно пътуване във времето и пространството, което ни разказа за „раждането” на историята за Кармен и музикално-сценичните й превъплъщения, за първите изпълнители на оперния шедьовър на Бизе, за мястото му в развитието на звукозаписната индустрия и киното. Слушахме първите записи на "Хабанерата" и песента на тореадора, срещнахме се с изобретателя на архиофона, с който се реставрират безценни записи върху цилиндри от началото на ХХ век. Прелистихме енциклопедията "Opera on Screen", от която се уверихме, че „Кармен” е най-много филмираното оперно заглавие в света и научихме, че единствената филмова версия с щастлив край е пародията, създадена от Чарли Чаплин. И още, и още… А в историята на „Кармен” беше изкусно вплетена и историята на създаването на постановката на италианския режисьор Никола Берлофа в Сан Гален със световноизвестния български сопран Александрина Пендачанска в главната роля.
След дългите аплодисменти, с които публиката оцени филма „Да обичаш Кармен”, един от първите й въпроси към създателя му Найо Тицин беше дали щеше да го направи, ако съпругата му Александрина Пендачанска не участваше в постановката. Той отговори с усмивка, че това е въпрос на удобство - в този случай не се налага да преговаря за авторските права. И издаде тайната, че в началото на работата по всеки такъв филм /те са вече 4/ Пендачанска е била против, например защото е имала критики към конкретната оперна постановка. Но след като е гледала вече готовия филм, е казвала: „Добре, че го направи!”
Наистина, много добре, че го е направил! Мисля, че в следващите години Найо Тицин ще ни поднесе още много добре направени филми. А сега бих ви посъветвала да проверите програмата за предстоящите прожекции на фестивала "Master of Art", който се провежда в кино "Люмиер" и Дома на киното! Изберете си поне 1 филм. Едночасов документален филм от такава селекция ще ви даде духовна наслада, каквато не сте предполагали!
