Докладът констатира, че напояването в България е сведено до ниско ниво на ефективност, но той показва и желанието на хората, които искат да се занимават с поливно земеделие, да се върнат към тази си дейност, т.е. тя да стане достатъчно самофинансираща се, да не зависи от държавата. И това показва стратегията, каза в предаването "Преди всички" Панайот Господинов – експерт в Министерството на земеделието
По думите му съоръженията за напояване са остарели, загубите на вода от изпарения, от филтрация са големи, а земеделските производители усещат това в края на напоителния канал. Нещо повече – те са длъжни да плащат освен водата, която използват за напояване, и загубите по трасето.
Според Панайот Господинов не е трябвало голяма част остарелите съоръжения преди няколко години да се разпродават за скрап:
Не е трябвало да се стига до такава голяма степен в унищожаването на тези съоръжения, защото голяма част с малки или средно големи инвестиции биха могли да вършат работа.
Според доклада на Световната банка средствата, които са необходими за възстановяване на цялата инфраструктура на напоителните системи у нас възлизат на 1 милиард евро.
Стратегията дава времеви период от 15 години, в които ще се преструктурират "Напоителни системи". В този период се очаква да има засилен интерес към напояването, оттам и инвестиции в тези сектор. Мислим оттам да дойдат част от тези средства. Аз съм обнадежден, защото хората изпитват интерес да се върнат към поливното земеделие, посочи Панайот Господинов.
По програмата за развитие на селските райони, финансирането е около десет пъти по-малко, т.е. около сто милиона евро. След няколко месеца ще стане ясно, дали Европейската комисия ще разреши инвестиции в поливни съоръжения по програмата за селските райони.
По думите му в днешно време се напояват 35-50 хиляди хектара, докато през 80-те години те са били 1,2 милиона хектара.
Цялото интервю с Панайот Господинов можете да чуете в звуковия файл.
