Когато се прави законодателна промяна, трябва да има някаква обща логика от ценности и принципи. От гледна точка на изборите това трябва да бъдат – достъпност, по-голяма представителност и по-голяма прозрачност на изборния процес, посочи Петрова. Според нея в сегашните промени в изборните правила не се забелязва подобен стремеж.
Страхът от конкретния референдум, иницииран от Слави Трифонов и неговия екип прераства в притеснение от референдумите въобще, смята Геновева Петрова. Елиминирането на възможността да се гласува едновременно на избори и и референдум според нея намалява тежестта на референдумите като граждански инструмент.
Новият регламент би намалил участието в един референдум и би минимизирал възможността резултатът от него да има задължителна сила. Това е прекъсване на възможността гласът на хората да бъде чут, коментира още социологът.
Според Геновева Петрова поправката е конюнктурна, защото миналата година същото мнозинство е гласувало в обратната посока – за обединяването на местните избори и референдума за електронното гласуване в едно.
Тя нарече още абсурдна забраната да се оповестяват социологически проучвания по време на предизборната кампания, защото всъщност не се забранява тяхното провеждане, т.е. партиите не забраняват на себе си да бъдат информирани, но чрез налагането на забраната за публичното оповестяване ограничават правото на хората да бъдат информирани.
Забраната дава много широко поле за манипулации, подчерта още Геновева Петрова. По думите й се дава възможност за тиражирането на множество анонимни резултати от социологически проучвания, за които никой няма да носи отговорност.
Дори да си представим, че информационната среда се напълни с подобни манипулирани анонимни данни и журналистите и социолозите искат да обяснят това на хората, те няма да имат правото да го направят, отбеляза социологът.
Интервюто чуйте от звуковия файл.
