Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Всички знаем колко вредно е да се прекалява със солта в храната. Тогава какъв смисъл влагали древните хора в израза: „Той яде сол”? Така се говорело за човек, който не е просто богат или заможен, а направо е потънал в разкош. Можел да си позволи да притежава сол, колкото поиска, и да похапва от своето богатство по всяко време, в буквалния смисъл на думата. На много места по света първите пари се отсичали от здрави, солидни кюлчета …не злато, а истинска, твърда сол. Да опитваш разплащателното средство със зъби е останало като практика във времето, макар и с друга цел. Търговците захапвали златните монети, за да се уверят, че са истински. Със солта нямало проблем: или е солена, или не е сол. Големият въпрос идвал от водата. При пренасянето на солени пари с кораб, след първите по-високи вълни, безценният товар се стапял и безвъзвратно изчезвал. И сухоземните пътища били не по-малко рискови. От разбойниците може и да избягаш. От дъжда – не. Бури и наводнения обърквали всякакви предварителни сметки. Останал изразът: „да не ти излезе солено”, както и поуката: „Раната се бои да не й сложиш сол. Солта се бои да не я сложат във вода”. Дори когато се появили металните пари, в много от тях се запазил споменът за ролята на солта: солди (италиански монети), халер или хелер (от хал – на келтски сол). Думата солдат (войник), използвана и до днес в някои езици, идва от солената дажба, която древните воини получавали като надница.
И съвременната дума за заплата salary, в английски език не е нищо друго, освен порцията сол, давана като възнаграждение за свършената работа. Още много любопитни неща знаят за парите по пътя на солта Валентина Григорова, проф. Васил Николов, Катя Христова, Елка Пенкова, Бистра Божкова и други.
