Определени симптоми налагат изследване и на симптоми от други области, казва д-р Кафантарис и дава пример:
Ако едно дете е с хиперактивност, езиково изоставане, с дисграфия или с тикове, трябва да се търсят и други дефицити – в социокомуникативните навици, известна ригидност в мисленето, което открива нови полета. Едно дете може да има няколко диагнози, полусимптоми от други диагнози.
Много разстройства на нервнопсихичното развитие се базират на известно натрупване на генетични фактори, които могат да предизвикат и нервнопсихични разстройства на по-късен етап от живота – например шизофрения или маниакално-депресивни състояния, обясни още специалистът.
Запитан как могат да се идентифицират тези генетични аномалии, той отбеляза, че относително скоро ще имаме възможност да четем ДНК и да регистрираме натрупването на тези генетични специфики, но това не означава че ще можем да предвидим как те ще се отразят на живота на едно лице ,защото най-сложното, което и досега не знаем, е какви са механизмите на експресия, на изразяване на гените.
Има дискусии и спорове за влиянието на фактори от околната среда, на замърсители и химикали, на начина на хранене, на протичане на бременността, но няма конкретно знание. Има повече съмнения и теории, отколкото знания, подчерта лекарят.
Според д-р Игнатиос Кафантарис, всичко това налага повишаване на диагностичната готовност и на социалното припознаване на проблемите.
