"Древна трагедия" събира изключително силен творчески екип през 1998 година - актьорите Атанас Атанасов, Ивайло Герасков, Йоана Буковска, Йосиф Шамли, Кръстю Лафазанов, Валентин Ганев, Константин Коцев, Арсения Стойчева, Велислава Стоянова и Иван Радоев, режисьора Христо Симеонов – Риндо, композитора Асен Аврамов, звукорежисьорите Живко Марев и Димитър Василев. Пиесата е написана 30 години по-рано, през 1969 година и това е един от петте драматургични текста на Константин Павлов - "Птици" (1968), "Бунт в неделя" (1968), "Древна трагедия" (1969), "Стари неща" (1969) и "Персифедрон" (1993). Древна трагедия досега няма сценична реализация. Радиотеатърът в неделя, 15 май, ви предлага тази продукция, базирана върху алегоричен сюжет и изпълнена с политически и философски подтекст, който има своята интерпретация както във времето на създаването си, така и във времето на записите, а със съвсем други очи и уши можем да пристъпим днес към нея и да намерим не само болезнена рефлексия на минали режими, но и един особен суров и рязък екпресионизъм, който нагазва дълбоко в разчленяването на човешката душа.
Богатият и безценен опит на автора като киносценарист “Спомен за близначката”, “Чуй петела!”, “Илюзия”, “Масово чудо”, “Бяла магия”, “Памет”, “Селцето”, “Без драскотина” проличава още във фрагментарността и свободното монтажно конструиране на тази ранна пиеса. Тук, разбира се, при това съвсем неминуемо и естествено проличава и неговият поетичен талант и стил.
Древна трагедия е трудна и умозрителна пиеса, истинско предизвикателство за радио, което екипът на Христо Сименов Риндо превърна във внушително и започнящо се аудио.
Един човек
със сини вени -
от химикалки
(укази, наредби,
медали, титли)
и мастило
осинени -
умря дълбоко...
Умря дълбоко!
Душата му
обаче се зарея:
в небето родно,
мургаво и синеоко.
О, страннико -
стори поклон!
А после: плюй
и отмини.
Дано такава слава
Никога!
О, никога -
те осени!
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
