Фактически, не само написана. Най-напред, разбира се, написана и изпратена, за да участва в Конкурса за радиодрама, организиран от BBC's World Service Radio през 1993 г, след това поучава втора награда на този престижен световен конкурс, продуцирана е и е излъчена от Би Би Си, а след това започва нейната театрално-сценична съдба в България, докато накрая отново попада в радио-то, този път БНР.
Режисьорът Юри Статков, актьорите Ицхак Финци, Татяна Лолова, Катя Паскалева, Никола Анастасов и Георги Калоянчев като старец 1,2,3,4 и 5 показват колко гостоприемно е радиото за драматургията на абсурда, колко е не само гостоприемно, податливо, но и петимно, жадуващо. Абсурдът някак си "върви" по радиото естествено, леко, без грам напънатост. Гласовете имат право на своя съдба дори в състояние на своеобразна откъснатост от телата, както това може да стане само по радиото, дори 23 години след записа във Второ студио на БНР.
Една пиеса за петима старци, които стоят от другата страна на прозореца. Защо ли?
…Колумб тръгва за Индия и открива Америка. Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия. Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол. У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето. У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира. Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите. Тук – Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка. Тук няма никаква разлика….
Станислав Стратиев, "Българският модел".
