• За ХХ век изследователите са регистрирали над осемдесет хиляди фамилни имена на български граждани. Не е за вярване като се сетиш колко Иванови, Димитрови, Петрови и Георгиеви има, но е факт. Сравнително скоро установената именна система у нас и липсата на дълга традиция навярно са сред причините някои от най-интересните фамилии да се „изоставят“ от потомците и да се заменят с бащиното име. Не е рядко дядо, баща и син да са записани с различни фамилни имена. Наред с много разпространените, образувани от традиционни за нашата култура лични имена, обаче има и редки, дори единични. Произходът им е различен, често неясен. Прави чест на онези семейства, които пазят интересните си старинни фамилии дори днес да са неразбираеми, „смешни“ или „опозоряващи“. Тъй като в историята си сме се срещали с много народи и култури, фамилните ни имена пазят следи от тези срещи. Понякога имената от чужд произход са „побългарени“ чрез превод, наставка и окончание, друг път са запазени в оригинален вид. Модата и политическата конюнктура също диктуват облика на фамилиите. Интересна е и историята на българските фамилни имена, запазени у нашите сънародници, живеещи извън пределите на страната. Те ни връщат назад във времето, когато техните деди са се изселвали от старата родина. За фамилните имена като памет за срещите между различни култури разговаряме с доц. Мария Ангелова, дългогодишна преподавателка във Великотърновския университет.
• Езикови справки по радиото: Едно и също ли е „Те може да го направят“ и „Те могат да го направят“?
• Забравете тази дума - от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.
