Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Поетът Ивайло Иванов е починал тази нощ в родния си Троян. От небесата беше слязло това момче при нас - нищожните, в небесата се завръща... Черен ден, празен свят..., пише Гергина Кръстева, литературен критик във фейсбук, където поети и писатели, приятели тъгуват от вчера за рано отишлия си поет Ивайло Иванов. А издателят на Ивайло Иванов Мартин Христов добавя: По зла ирония на съдбата плакатът за предстоящата премиера на последната книга на Ивайло Иванов „Нов сън за щастие” вече бе изготвен, когато узнахме за преждевременната му кончина. Събитието няма да се състои, но замисляме паметна вечер в чест на поета, приятеля и човека Ивайло Иванов. В едно интервю Ивайло Иванов споделя: Целият ми живот е минал в литература. Освен нещата около книгите, всички други сфери на деятелност не ми се отдават и не са ми по сърце. Така към днешната дата виждам общата си перспектива за живота.
Роден през 1972 г. в Троян, той завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, стажува в „Литературен форум”, пише рецензии за изд. „ПАН – В.Т.”, продава стари книги. През 90-те публикува стихове в печата, сатири, критика и публицистика. Носител на награди от национални конкурси. Превеждан е на немски, унгарски, литовски, руски. Член на Сдружението на българските писатели. Автор е на стихосбирките „Хензел и Гретел”, 1995, „Искри от воденичните ми камъни”, 1997, „Очи на дете”, 2004, „Филологически поеми”, 2005, „Пастирът на мухи”, 2007, „Песен за бащите на прехода”, 2010, „Брачни песни”, 2013, „Светогорски пътеписи”, 2013, „Нов сън за щастие”, 2015. За последната си публикувана миналата година книга, но готова още през 1997-а, поетът пише следното в предговора: Една несбъднатост ще ражда вечно друга, също толкова трогателна и величава. И аз, едно дете, навеки ще вървя в прахта на нейните кафяви коловози – към изгрева, към изгщрева, който отмества вечно шанса на деня. Но само тъй се сбъдват най-трогателните общностни представи. Пред Нищото, или на Царството пред слънчовите двери, където ни с усмивка чака на непостижното ни щастие сънят...
