У нас всички пациенти и някои лекари считат, че винаги новото е по-добро от старото, а това невинаги е така, подчерта специалистът. Освен това по думите му при иновативните лекарства за клетъчна или генна терапия много трудно се прави диагностика дали пациентът е подходящ, защото не всички пациенти са подходящи за такова лечение.
В някои европейски страни иновативните лекарства се използват пилотно в определени болници, преди да се разшири тяхната употреба. Тенденцията в Европа е за бързо включване на тези лекарства, разясни още проф. Данчев.
Българските компании не могат да си позволят да вложат пари за създаване на иновативни лекарства, каза още проф. д-р Николай Данчев. Около 1 милиард и 200 милиона долара струва създаването на нова молекула, а това е непосилно за компании като българските, които предпочитат да правят копия на генеричните лекарства с изтекъл патент, защото това е стотици пъти по-евтино.
Швеция, например, отделя 10,9% от брутния си вътрешен продукт за здравеопазване. Германия, Франция и Англия също отделят над 10 на сто от БВП за здравеопазване, посочи в сравнителен план проф. Данчев.
Той съобщи, че у нас вече се прави оценка на ефекта от лекарство без аналог спрямо цената му и резултатите ще се публикуват за първи път на сайта на Националния център по обществено здраве и аналализи. В Европа вече отпадат редица медикаменти, заплащани от здравните фондове, за които се доказва, че няма ефект от лечението.
Проблемът с ваксините ще се задълбочава, прогнозира специалистът. Двата големи европроизводители имат наложени някои мерки, които трябва да коригират, което пък води до намалено производство, а от това страдат най-малките страни.
Цялото интервю с проф. д-р Николай Данчев можете да чуете в звуковия файл.
