Масови протести с лозунга „Никога повече Фухимори” белязаха и тазгодишните избори за президент в Перу. Дъщерята на етническия японец Фухимори - Кейко, лидер на дясноцентристката „Народна сила”, е една от двамата кандидати за президентското кресло на предстоящия на 5 юни, втори тур на изборите в Перу. Другият кандидат е десният Педро Пабло Кучински - син на немски лекар, дошъл в Латинска Америка да се бори с жълтата треска, и френска учителка. Той се ползва с подкрепата на интелигенцията, но в провинцията е наричан „гринго” (т.е. чужденец)
Какви са очакванията от втория тур и за бъдещето на Перу след изборите начело с Кейко Фухимори или Педро Пабло Кучински? С този въпрос Миглена Иванова се обърна към перуанския университетски преподавател историка Хуан Луис Оррего:
През последните години някак свикнахме да си играем с бъдещето на страната. Утре предстоят избори за президент, за които ми е трудно да предвидя как ще се развият. Социолозите също са разделени в прогнозите си толкова, колкото и перуанското общество. Само до преди седмица преднината беше за Кейко Фухимори, но сега води Педро Пабло Кучински. В крайна сметка избирателят ще има крайната дума за това кой ще управлява. По един от основните за кампанията въпроси - икономиката и двамата кандидати не предлагат нищо ново, освен познатия досега модел на икономическа свобода и подкрепа за инвеститорите.
Хората обаче се вълнуват най-вече от това каква политика ще води страната и как ще се гарантира сигурността им. Кандидатите сами по себе си са интересни личности. Педро Пабло Кучински винаги се е придържал към демократичните принципи и е работил за демократични правителства.
Кейко Фухимори обаче изглежда не е скъсала с миналото. Оставя впечатлението, че тя продължава да носи идеите на управлението на нейния баща през 90-те години, които нанесоха сериозни щети на страната - авторитаризъм, корупция и разграбване на икономиката. Тревога сред избирателите предизвика и фактът, че кампанията на Кейко Фухимори се подкрепяше от групи и хора, свързани с нелегалната икономика и други престъпни сфери.
Вече се прокрадват опасения, че ако Фухимори спечели изборите, то Перу ще стане несигурна държава. И причината за това ще са компромисите, които тя ще трябва да прави към кръговете, подкрепилия на изборите и свързани с управлението на баща й.
Мнозина приписват „перуанското чудо“ - икономическия подем на страната, именно на правителството на Алберто Фухимори, но това не е така, категоричен е ученият:
Фухимори установи либерален икономически модел, който обаче бе обременен от корупция. Отприщването на икономиката по онова време предизвика серия от негативни последици и доведе до клиентелизъм и силни корупционни практики. Правителствата, дошли на власт след 2000 година, трябваше да коригират проблемите, наследени от кабинета „Фухимори“. В действителност разцветът на Перу от 2002 - 2003 година се дължеше на продажбата на суровини. Днес има рецесия, както у нас, така и в световен мащаб и е логично икономическия ръст на Перу да намалява. В момента той е 4 на сто и смятам, че това не е лошо ниво.
Перу е страна с проблеми - нарушаване на законите в икономиката, различията в обществото, неефективността на институциите. През последните 20 години обаче се промени, най-вече благодарение на икономическия разцвет. Съкратен бе процентът на бедността. Въпреки кризата или рецесията в световен мащаб, Перу отбелязва развитие. В момента сме на второ място в Латинска Америка с най-добри перспективи за растеж и тази година. Имаме резерви от 60 милиарда долара. Това, от което Перу се нуждае сега е повече демокрация, прозрачност, по-добро преразпределяне на богатството и, разбира се, повишаване на нивото на образованието, за да можем да си осигурим конкурентоспособност в бъдеще и предвид това, че през 2021 г. ще се навършат 200 години от нашата независимост.
