Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Боян Дуранкев: Новият дълг се взима заради неяснотата стабилни ли са банките

ЕЦБ в доклада си ни казва, че навлизаме в неясна икономическа перспектива, смята икономистът

Проф. Боян Дуранкев
Снимка: БГНЕС
Независимо от дефицита от 1,8 млрд. лева и оптимизма на финансовия министър, решението за новия дълг не е неочаквано и не е чак толкова голяма изненада, защото стрес тестовете на банките предварително не могат да гарантират тяхната стабилност и че някои от тях не са на „мъртво червено“. Това мнение изрази в предаването „12+3“ икономистът проф. Боян Дуранкев по повод обсъждания нов държавен заем, който да се използва при нужда за гарантиране на банкови влогове.

Депутатите одобриха окончателно споразумението за укрепване на банковите влогове между България и Международната банка за възстановяване и развитие, с което ще бъде изтеглен нов заем от 1,2 милиарда лева.

Това е допълнителен аргумент в полза на тези, които взеха решение да не влизаме в еврозоната, на ЕЦБ
, коментира проф. Дуранкев и прогнозира, че е възможна заплаха за банковата стабилност тази година или в началото на следващата, но по-вероятно е да е тази година.

БНБ трябва да трупа доверие в по-дълъг период, за да влезем в бленуваната еврозона, продължи анализа си проф. Дуранкев, според когото отлагането ни е най-рано до май 2018 година, защото банката изготвя своите проучвания и доклади на две години.

По някакъв начин България е санкционирана, но сред седемте страни, които няма да влязат в еврозоната попадат още Швеция, Чехия, Полша, Унгария и Хърватия, а това означава, че ЕЦБ е позатегнала изискванията си след развихрилата се през 2007-2008 година криза.

Освен тази великолепна седморка, която не изпълнява критериите за членство в еврозоната, между редовете на доклада трябва да се чете много внимателно - ЕЦБ ни казва, че навлизаме в много сложна и неясна икономическа перспектива, т.е. тук прозира критика към стратегията на България, не само критика към законодателството.

Посочената липса на ясна демографска политика означава, че този дълг ще се плаща от все по-малко работещи, които освен това ще плащат и все по-високи пенсии на пенсионерите. В чисто демографски план Европа усложнява още повече картината, „изсмуквайки“ младите хора, каза още проф. Дуранкев.

Снимка: БГНЕСТова са държавни гаранции, но могат да се трансформират в дълг, ако Фондът за гарантиране на влоговете не е в състояние да обслужва този дълг. Това коментира в предаването "Нещо повече" депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров относно новия дълг. По думите му се дават средства на фонд, който не подлежи на отчетност. Именно заради липсата на отчетност сме внесли законопроект да има такава, уточни Димитров:

Разбираемо е, че трябва да бъде укрепен този фонд. Винаги по-лесният вариант, когато имаш нужда от средства е да се вземе заем. Но това е по-неправилният вариант.

Ако се върне част от източеното от КТБ няма да се налага да се взима заем, за да се укрепва Фондът, гласи позицията на Мартин Димитров.

Около 500 млн. лева е наличността във фонда в момента.

Двете гледни точки чуйте в звуковите файлове. 

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени