Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Наситихме пространството си с много документи, които твърдим, че имат отношение към проблемите на децата, но практическата приложимост на тези документи е твърде малка, а напредъкът при подобряването на детската инфраструктура, правата и отговорностите на децата – твърде незабележим. Може би трябва да се намерят значително по-практически инструменти, които биха направили тези документи наистина да функционират като регулатори, като действителни двигатели. Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ доц. д-р Здравко Попов, бивш президент на УНИЦЕФ – България, според когото при въвеждането на ученическо самоуправление у нас трябва да се акцентира върху реалното включване на децата в процеса на вземане на решения.
Едно е да дадеш правото на мнение, на изразяване, а друго – да включиш детето, да му създадеш условия то да участва при вземането на решения относно неговия собствен живот, заяви Попов и оцени това като големия проблем на българската обществена среда.
Различните нива на вземане на решение предполагат и различни възрастови граници и дори когато се говори за начално образование, е добре да се чуят децата, а не само тези над 16 години.
Всичко е въпрос на някаква взаимна откритост. Възрастният трябва да се открие и да види и своята ограниченост, да не се възприема непременно като властелин на този процес.
Много е важно как ще бъде заложен механизмът за представителност на децата в управленческите органи – училища, общински съвети и т.н., изтъкна Попов и даде за пример европейските страни.
Интервюто с доц. д-р Здравко Попов чуйте в звуковия файл.
