Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Преди няколко дни омбудсманът на България г-жа Мая Манолова внесе промени в три закона, отнасящи се до дейността на арбитражните съдилища у нас… „Предложенията засягат три закона: Граждански процесуален кодекс, Законът за защита на потребителите и Законът за международния търговски арбитраж“, обясни общественият защитник пред журналисти в институцията. Защо омбудсманът така настоятелно връчи проектите си с молба да бъдат разгледани спешно – това тя обясни пред журналистите така: „От началото на моя мандат като омбудсман съм засипана от жалби на граждани, в които се оплакват, че са осъдени от арбитражни съдилища, без да са разбрали изобщо за производството, за несъществуващи дългове, за малки дългове, които отдавна са погасени по давност и без изобщо да са сключвали арбитражни клаузи. Гражданите се оплакват, че сумите по арбитражните решения се събират мутренски, със заплахи и с рекет, като събирачите се позовават на осъдителни арбитражни решения или на производства, започнати пред арбитражни съдилища“. Мая Манолова информира още, че след сигнали в институцията е направила множество проверки, при които е установила съществуването на редица схеми, работещи на ръба на закона. Какво посочи едно бързо проучване на „Законът и Темида“? Най-често към арбитражно производство пристъпват колекторски фирми, които са изкупили от дадено монополно дружество малки, стари, отдавна погасени по давност дългове, при това на безценица, буквално за жълти стотинки. От арбитраж се възползват и самите монополни дружества, фирми за бързи кредити, агенции за недвижими имоти и други. Самата процедура, която се развива пред арбитража, не защитава по никакъв начин правата на гражданите, които се оказват клиенти на тези съдилища. Никой не държи сметка за липсата на арбитражно споразумение. Приема се, че гражданинът е уведомен за арбитражното производство, без надлежните доказателства, включително се въвежда и презумпцията, че след като потърпевшият не се явява на арбитражното дело и не възразява, то значи е съгласен с всичко. Председателят на Центъра за човешки права Деян Петров коментира за „Законът и Темида“, че неговата организация се е занимавала с подобни казуси и е наясно с трудността им. Повечето от арбитражите – поне в София се помещават в частни апартаменти или дори гаражи и понякога е трудно дори да се открият, но техните решения не подлежат на обжалване… Това според Деян Петров си е един узаконен рекет и той се надява с това да се спре, ако Народното събрание приеме предложените поправки…
