Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
• Всяко поколение неизбежно преживява драматично промените в речта, които настъпват с идването на нови млади, нови технологии и нови отношения. Чувството на загуба ни настройва песимистично за бъдещето на езика ни. Всъщност, ако погледът ни прехвърли границите на един човешки живот и се плъзне назад във вековете, ще видим, че езикът наистина се променя, макар и не толкова бързо, колкото ни се струва. Ще си дадем сметка и че въпреки изчезването на падежите, на някои звукове, за думи и форми да не говорим, днес ние успяваме да назовем всичко от материалния и нематериалния свят не по-зле от предците си, а може би дори и по-точно и по-богато. Това, обясняват специалистите, се дължи на възможностите на езика да компенсира загубата на едно изразно средство с друго. Така въпреки отпадането на граматически и лексикални елементи, способността на родното ни слово да изрази всичко, което искаме, остава ненакърнена. Разбира се чарът на останките от някогашни форми и думи ни омагьосва като блясъка на старо злато и майсторите на словото знаят как да украсят речта си с него. За езиковите загуби и механизмите за компенсация разговаряме с проф. Стефана Димитрова. • Езикови справки по радиото: „една идея по-нататък”, „отдавам под наем”. • Забравете тази дума: от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.
