Самото откъсване от семейната среда в този, а и в някои други случаи, е съвсем безпричинно – или имаме някакви обстоятелства, които отпадат на първия, втория, третия месец, а имаме деца, които по 4-5 години попълват бройките някъде.
Конкретно по този случай, върху едно от децата, което беше свидетелствало в съда истината и само истината, беше упражняван включително и физически тормоз по поръчение на отдел "Закрила на детето". Беше малтретирано и бито, защото в съда беше казало не това, което му беше поръчано от социалните, а истината.
Сега с още две деца сме започнали действия по връщането им в семейството, тъй като там няма обективни причини.
Отец Рафаил се надява, където е възможно, децата да бъдат върнати в семействата им. Според него, изваждането на децата от семейната среда трябва да става само като крайна мярка.
В много отношения, положението е по-лошо от преди. На практика, вместо 100-те дома, които имахме преди, сега имаме 300 центъра за настаняване от семеен тип. Центърът в Дрен е може би емблематичен пример за това как не бива да бъде вършена деинституционализация.
Адвокат Даниела Михайлова обясни, че делата за родителските права на Енрике и Вили не са завършили, но и за двете деца срокът за настаняване, първоначално определен от съда, е изтекъл в края на 2015-а и началото на 2016 г.
Социалните служби поискаха от съда удължаване на този срок, като по двете първоинстанционни производства Районният съд в Радомир постанови ново настаняване и за двете дечица за нови 5 години. Бих казала, че в първоинстанционните производства Районният съд не взе предвид обстановката в дома и семействата на децата, нито желанието и възможностите на майката да ги отглежда, нито желанието на децата да бъдат отглеждани в семейна среда. На съда бяха представени социални доклади, които абсолютно формално разглеждаха обстановката и съдържаха, бих казала, дори неверни констатации относно условията в жилището на майката и от гледна точка на възможностите на майката да се грижи за децата.
Михайлова обясни, че в подобни случаи основният проблем е, че службите и съдът не проявят достатъчно ангажираност и загриженост да проучат обстановката.
Говорим постоянно за реинтеграция. На думи, всички се стремят към това, а всъщност се получава точно обратното – на практика, никой не взема предвид възможностите за реинтеграция и така се получава фактът, че децата продължават да са настанени в институции, когато биха могли да се отглеждат в семейна среда.
Макар съдът да пита децата над 10 години относно предпочитанията им, в повечето случаи не им осигуряват отделен педагог, а в повечето случаи ги разпитват в присъствието на същите социални работници, които, на практика, се грижат за техния случай:
Не бих казала, че това е осигуряване на ситуация, в която детето свободно може да каже какво е неговото желание.
Интервютата на Таня Величкова с Отец Рафаил и с адв. Даниела Михайлова можете да чуете от звуковия файл.