Тъй като голяма част от времето на жените преминава на работното им място, е добре погледът да се обърне и към ролята на компаниите, обясни Роза Димова от Центъра за изследвания и политики за жените. Личният живот на служителите е по-деликатна тема, но проучването в петте страни-участнички показа, че има много случаи, в които се налага работодателите да предприемат нещо, включително кризисни ситуации, които налагат незабавна намеса, допълни тя. По думите ѝ, това явление засяга компаниите, защото пострадалата жена нарушава производствения процес, а много често помощта на работното място не е само приятелска и психологическа, а и финансова, или се изразява в преместване на жертвата в друг град.
Разговорът започва много трудно, особено когато няма кризисна ситуация, а жената страда от години, прикривайки белезите си, разказа още Роза Димова. Мениджърите в женски колективи във фирми у нас признават, че насилието е по-видимо и разпознаваемо, като в женска среда разговорът за това е по-лесен, уточни тя. Обикновено жертвите не желаят да говорят за това, а в големите компании жертвите остават дълго незабелязани.
