Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Приватизация на проекта "АЕЦ Белене" е по-добрият вариант след съдебното решение България да плати на руската страна за поръчаното, но неизползвано оборудване, заяви в предаването "Неделя 150" на Програма "Хоризонт" председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев. Той подчерта, че до момента в проекта са вложени над 1 милиард и 400 милиона лева, а въпросното оборудване струва 600 милиона евро:
Ако ние вървим във вариант да приватизираме проекта, от една страна няма да плащаме тези 600 милиона евро, защото те ще бъдат платени от компанията, която приватизира проекта, от друга страна ще получим милиард и 409 милиона лева, тоест всичко инвестирано до момента в проекта. Държавата, в лицето на НЕК, ще си възстанови направените разходи и по този начин значително ще подобри финансовото състояние на НЕК.
Не говорим за бягство от политическа отговорност, а да контролираме добре момента с процедурите и начина, по който да се приватизира този проект. Целта е държавата да получи максималното за това което има, отбеляза Добрев. по думите му, подновяване на строителството с държавни гаранции не е на дневен ред. По време на посещението на премиера Бойко Борисов в Техеран е обсъждан и вариантът Иран да купи реакторите за АЕЦ "Белене". Решение обаче няма и предстоят нови дискусии.
Според БСП държавата има интерес и нужда от проекта АЕЦ "Белене". Пред "Хоризонт" Крум Зарков от ръководството на партията също изрази категорична позиция:
Ние считаме ясно, че има само едно решение - рестарт на проекта "Белене" с необходимото държавно участие, защото без него просто няма да се случи. Няма в Европа чисто частна централа, това трябва да се знае. Намиране на сериозен стратегически инвеститор, който заедно с държавата да може да реализира този проект.
БСП няма да внася вот на недоверие на правителството свързан със сектор "Сигурност", заяви още Зарков, който е член на Изпълнителното бюро на БСП. Причината е несигурността в Европа след атентата във Франция и размириците в Турция, които изискват "всички партии да запазят хладнокръвие".
