В никой дом няма закачени правилници на стените, табели „Изход“, указания и информационни табла, както изисква нормативната база.
Някои деца са разделени механично от братята и сестрите си. Двадесетгодишната Алие е в Русе, а сестрите й – в Пазарджик. Алие дори не знае къде е Пазарджик. Казва, че обича сестрите си и докато са били в дом винаги са били заедно. Иска да сподели с тях, че вече е завършила училище и е имала бал.
В Пазарджик Затие и Арзу, които са преместени през 2014 по проекта „Детство за всички“, се надяват да видят сестра си отново. Те помнят хората от семейството, които са ги изоставили. Представят си семейството като добро, в което се обичат, вечерят и закусват заедно. Твърдят, че не биха оставили децата си да преживеят онова, през което те са преминали. Не е честно, не биваше да ме оставят в дом, не ми харесва да ми викат, че съм домаджийка, споделя едно от момичетата.
Николай Лазаров, който е директор на защитеното жилището, в което живеят Затие и Арзу, уточнява, че на съвещанията директорите призовават децата да не бъдат разделяни механично и географски, а да бъдат в подобни центрове в един регион.
За "Хоризонт" Радка Кежева, директор на дирекция „Социално подпомагане“ в Пазарджик, съобщи, че има направено предложение сестрата, която е в Русе, да бъде преместена в Пазарджик. Поет е ангажимент сестрите да общуват по-често.
Цялата тема чуйте в звуковия файл.