Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
• За средновековния човек „горе“ и „долу“ не са просто понятия за положение в пространство. Трудно е да си представим колко много символика е вложена в тях, макар че дори без да го съзнаваме, ние употребяваме изрази, в които те участват, родени тъкмо от архаичните и християнските средновековни вярвания и представи за мирозданието. В тези представи „горе“ се свързва със светлината, топлината, лятото, Бог, небесното войнство, духовното усъвършенстване на човека. „Долу“ е мракът, студът, зимата, преизподнята, телесните страсти, страховете, грехът. Пътят на човеците и на Бога също върви в тези две посоки. Бог е горе, но снизхожда при човеците, за да им помогне да се възвисят до него. Къде е земният свят в тази координатна система – той е в двойствена позиция. Спрямо небесните селения земята е долу, но спрямо долния свят тя е горе. И ние сме така – горе-долу – ту по-близо до небето, светлината, любовта, ту до мрака, страховете и мъките на греховните низини. Разказва доц. Ваня Мичева от Историческата секция на Института за български език. • „Забравете тази дума“: от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.
