Военните се появяват на политическата сцена при толкова тежки кризи, че обикновено цивилното управление не може да ги реши, при нестабилна политическа система, неизградена напълно политическа система. Финландия е пример за това. Манерхайм е управлявал Финландия когато Финландия току-що е излязла от кризата на една гражданска война и току-що се е възстановила като някаква държавност. При Полша се случва същото. За Франко пък се смята, че въвежда Испания след клането при гражданската война в един стабилен период. Той не я въвежда във Втората световна война, измъква се от войната и не е като други държави, които след това са силно пострадали, но от друга страна насилието при Франко е огромно. Оказва се, че с победата на франкистите клането не е по-малко, даже е доста по-голямо и това тежи на Испания.
Поппетров допълни:
В българската история военните не са имали чак толкова големи амбиции, въпреки че са извършили три преврата преди 9 септември 1944 г. Те нямат толкова голяма амбиция да управляват. Странно е това нещо, защото сега избухва. Бих се въздържал от коментар какво представляват съвременните военни, но нямам никакво лошо отношение към военните въобще.
Цялото интервю с проф. Николай Поппетров можете да чуете в звуковия файл.
