Не мога да съдя никого за изказванията им. Може да е нормално да реагират така. Не искам да критикувам и да влизам в излишни войни. Ако кажа, че не ме защитиха, това ще е война. Не формирам вина за това, което се е случило. Не съм състезател от вчера. От момента, в който съм в големия спорт и съм на постоянен допинг контрол, нямам дори мисъл да взема нещо забранено. Нямам механизъм да се защитя. Трябва да намеря професор, лице, което да разчете тази диаграма. Такъв професор в България няма, а в света са малко. А и гарван гарвану око не вади. Няма да си сложат край на кариерата.
Ще дам пресконференция. Трябва да си изчистя името и да докажа, че аз съм права. Не срещу ВАДА да тръгна на война, а тук в нашето общество и пред хората, които са ме подкрепяли. Идеята, която ми хрумна, е да се обадя в нашата антидопингова лаборатория, незабавно да дам кръв и урина, за които аз ще платя. Да ги пратят в една независима лаборатория – Гърция, Кьолн, Австрия – няма значение, но различна от Рио де Жанейро. Ако резултатите излязат позитивни, тогава ще се извиня. Но това няма как да се случи. Но от нашата лаборатория ми казаха "Трябва ми писмо от федерацията". А когато идват на внезапен контрол, дали питат Федерацията, когато идват вкъщи в 5 часа сутринта? След взаимен разговор ми казаха, че аз нямам право да искам това. И така от нашата национална лаборатория ми отказаха да ми вземат допингова проба.
Истината е, че животът ми е разбит на пух и прах.
Интервюто на Силвия Великова със Силвия Дънекова можете да чуете от звуковия файл.
