Трябва ли да заменим думата „дестинация” с превод на български: посока, направление, предназначение или нещо друго? Когато чуем или прочетем за спа-дестинация, културно-историческа дестинация, приключенска дестинация, веднага си представяме желано туристическо преживяване. Може да е конкретно място или зона: дестинация Дубровник, Варна, Севиля, Лондон, Париж, Корфу, Бенидорм, Тоскана, дестинацията за културно-исторически туризъм Велико Търново. Медицинското направление свързваме с посещение при лекар. За да се справят с дадена задача или определена тема, учениците и студентите получават насоки от своите преподаватели. Друг пример: преминаваме през непознато място, няма табели, а пред нас има няколко улици. Питаме: „В каква посока трябва да продължим?” Разчитаме да ни упътят добре, да не се лутаме с часове. За да не се превърне безсмислената обиколка в отрицателна емоция. Обиколка, а не туризъм! При това в никакъв случай не е приключенски туризъм, нито дестинация.
Какво е дестинация? Използва се не само в туризма. За икономиката, например, е важно, че България е много атрактивна дестинация за офшорен аутсорсинг. Механичният превод на аутсорсинг е „износ на производство”. Думата е английска outsourcing (от съкращение на цял израз Outside Resource Using). Означава концепция за взимане на вътрешни функции на дадена компания и предоставянето им за изпълнение от външна компания. Организацията, към която се изнася дейността, се нарича дестинация на производствения износ (outsource destination). Термин, какво да се прави!
Може да дадем още примери от различни области, в които дестинация е комплексен, научен термин. Ако сме на изпит, механичният превод няма да помогне. Какво включва туристическата дестинация? Полезно е да го знаят не само учениците и студентите по икономика и туризъм, но и всички ние, като потребители и като почитатели на точния език.
Търсим отговор при най-добрите специалисти. Да чуем проф. Стоян Маринов, преподавател в Икономическия университет във Варна, член на УС на Варненската туристическа камара.
