При първите неофициални гласувания не се класират водещите кандидати, а отпадат тези без шансове. Стремежът при тях е страните, издигнали неокуражителните кандидати, сами да ги снемат. Едва след това се пристъпва към сложните преговори в рамките на Съвета за сигурност на ООН.
Второто, което е много важно да се знае, е, че се избират личности, но се съревновават държави. Номинират държави, кампанията се води от държави, гласуват държави. Това не е кандидатурата на Ирина Бокова, а кандидатурата на България и успехът или неуспехът ще бъде преди всичко за България. Ирина Бокова свърши своята работа. От тук нататък на ход е българската държава.
Това каза за предаването „12+4“ по „Хоризонт“ директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков по повод предстоящото гласуване в СС на ООН за нов генерален секретар на Обединените нации.
Отговорността за избора на българин за генерален секретар на ООН от тук нататък лежи върху президента Плевнелиев, премиера Борисов и външния министър Митов. Премиерът вече направи първа стъпка с писмото до свои колеги и, очевидно, тази активност трябва да продължи. Но това означава също президентът да не подава двусмислени сигнали в международните си контакти и изборът на генерален секретар да бъде първа точка по време на всички международни прояви, в които той участва.
Забавянето при обявяването на кандидатурата на Бокова не е позволило да се използва възможността за т. нар „ендорсиране“ - предварителна договореност на страните от дадена регионална група за обща номинация. Цялата система на ООН почива на балансите. Досега Източноевропейската регионална група никога не е излъчвала свой генерален секретар за разлика от останалите 4 регионални групи, припомни Кючуков. Никога досега не е била излъчвана и жена.
Тези две препоръки, които фигурират в документите на ООН, важат с пълна сила. От тази гледна точка шансовете на Ирина Бокова остават много силни.
Призивите за реформа в ООН са сериозни, но за съжаление повечето се свеждат до предложения за разширяване на Съвета за сигурност и промяна на начина на вземане на решения и представителството, отколкото до ефективността на дейността на организацията, коментира експертът.
Реформа е необходима, но ако се създаде институционален или международен правен вакуум, светът ще загуби своите баланси, категоричен е той. От новия генерален секретар се очаква да стимулира реформите.
