Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Неотдавна едно малко българско селце отбеляза 138 години от основаването си. Историята му е далеч по-стара, но новото му летоброене започва от 1878 година след Берлинския договор, когато Добруджа е разделена на две части - Северна и Южна.
Първите заселници в село Александрия в община Крушари, Добричка област, са дошли преди 138 години, разказва Живка Костадинова:
Когато научават, че по силата на Берлинския договор Добруджа се разделя на две - Северна и Южна и че село Калнии остава извън пределите на България, тогава нашите предци тръгват на път за България, където намират място и изграждат селото. Първите родове, общо заселниците били към 45 рода.
Някогашното турско село е изоставено от жителите му след Освобождението и оживено с български преселници от румънското Калнии, в което дедите им са се отзовали след Руско-турската война от 1828-1829 година, разказва Донка Трифонова, която е читалищен секретар:
Още с идването на първите българи е открито училището, построена е църква. Всичко това се прави с дарения на българите, които са се заселили в това село.
Глинени съдове, открити в местността Гювечите са дали убедителни доказателства на учените, че поселение тук е имало и по време на траките и на римската империя. През 1892 година покръстват селото на Александрия, то носи името на руския цар Александър Велики, обяснява още Донка Трифонова.
Някога в Александрия чешмата, училището, читалището и църквата са правени с дарения и усилията на местните хора. Към 800 са били жителите му в най-добрите за селото години. Днес са петдесетина, няма детска градина, училище, липсва и магазин.
Село Александрия или буренясалото село, както го нарича кметът Костадин Костадинов, няма програма за заетост, няма кой да чисти, а бурените прикриват красотата му.
Местната църква е била срината след две наводнения, но хубавото е, че наблизо е възстановеният и единствен в Североизточна България манастир, наречен "Свети пророк Илия". Той се намира в местността Текето на четири километра отстояние по черен път, който няма преминаване, ако завали сняг или дъжд, казва отец Андрей. Има легенда за чудодейните сили на водата му.
