В Златните минути на Радио София, посветени на днешния празник, ще ви върнем за кратко към миналото на нашата столица, свързано с един от нейните символи. Място, на което кълбото на историята се разплита така, сякаш нишката няма край - църквата „Света София“.
Разположена в центъра на столицата, в непосредствена близост до храм-паметника „Св. Александър Невски”, "Света София" и нейната история е тясно свързана с тази на града.
Построена е през 6 век, но върху основите на три по-ранни църкви.
През 343 г. тук се провежда Сердикийският събор между Източното и Западното християнство, който утвърждава православното учение за светата троица.
По-късно църквата е разрушена от варварски племена, но император Юстиниан нарежда повторното й построяване и я посвещава на Божията Премъдрост София, която по-късно ще се превърне в символ и ще даде името си на столицата.
След османското нашествие е преустроена в джамия, но след две земетресения през 19 век е изоставена.
На 4 януари 1878 г. пред "Света София" с благодарствен молебен тържествено са посрещнати генерал Гурко и неговите войници. Камбаната тогава е окачена на високо дърво пред храма. Тази практика се е запазила и до днес, защото базиликата няма камбанария.
В следващите години „Света София“ е използвана за склад и пожарна команда, дори има предложение да бъде разрушена и каменните й блокове да бъдат използвани за основа на катедралата „Александър Невски“, както четем и в спомените „Затрупана София“ на поета Кирил Христов.
Днес базиликата е сред най-старите действащи църкви в Европа и значима архитектурна ценност. На южната фасада на църквата е изграден главният официален мемориал на републиката - Паметникът на незнайния войн с вечния огън. От източната й страна пък е погребан Иван Вазов.
А подземният музей на базиликата, открит за посетители през 2013 г., и днес разказва нейната многовековна история.
