„Черни мечки за бели дни / Бели мечки за черни дни“ е художествено произведение, което извежда идеята си през пространството и възможностите на поп-ъп книгата.
Темата за българските народни пословици и поговорки е основна. Те са онази част от езика, която е удържала на времето. Всичко се променя, но те продължават да се предават устно между хората и са актуални дори и днес, в така променливия ни свят.
Книгата е черно-бяла, като срещата и размяната се намират в центъра ѝ. Няма значение от коя страна започва „четенето“, защото композицията е кръгова и то може да продължи до безкрай.
