Иска или не иска, въпреки яростната съпротива на петролните магнати, въглеродната енергетика ще се наложи да отстъпи на водородната; при това, колкото по-скоро се случи, толкова по-добре: екологията и климатичните промени вече поставиха ултиматум на човечеството. Там е работата, че проблемите за откриването на работещи масово алтернативи в този смисъл не са никак малко и те не опират единствено до диктата на парите – водородът не е първичен източник на енергия както традиционните изкопаеми горива, не се среща в свободно състояние в природата, не са намерени достатъчно оптимални решения за неговото съхранение, което все още не е достигнало промишлената фаза на развитие. Необходими са сериозни вложения в инфраструктура: скъпи контейнери, тръбопроводи, платформи, изградена мрежа от станции за зареждане... да не говорим за преодоляването на вездесъщите човешки страхове и лесните мисловни стереотипи, с които ще се наложи да се справят образованието, индустрията, нашият обичаен бит. До къде стигна човечеството в опитите си да го направи? Какво на практика означават съвременните възможности на прототипните автомобили, които засега с четири килограма водород изминават до 600 километра? Неосъществима фантазия ли са водородните градове с водородни къщи? И как стоят нещата у нас, що се отнася до близкото бъдеще?
Отговорите на директора на Института по водородни технологии проф. Цвети Цветков съдържат доста повече от повърхностен оптимизъм и дежурна надежда.
