Много или малко са повече от 50 университета в България, щом в една Дания с население около пет милиона и шестотин хиляди души те са цели 84? А може би основният проблем се свежда далеч не само до тяхното количество, щом броят студенти на 10 000 души у нас, както и броят на завършващите висше образование и реализиращи се по специалността си се оказва доста по-нисък в сравнение със същата тази Дания? Различават ли се понятията „колеж“ и „университетски филиал“ в нашата татковина от възприетите в други европейски страни? До къде могат да стигнат неоправданата експанзия на някои университетски специалности и диспропорциите между увеличаващият се брой студенти и намаляващият брой преподаватели, които ги обучават? Защо въпреки че броят на завършващите средно образование непрекъснато намалява, плановият прием за висшисти се увеличава? И как бизнесът и финансирането на научни изследвания в системата на висшето образование биха могли да помогнат при разработването на антикризисната програма за висшето ни образование при толкова нерешени проблеми „в собствения им двор“?
Разговор за митовете и реалностите във висшето ни образование с проф. Георги Михов, ректор на Техническия университет в София, с проф. Руслан Пенчев, ректор на Международното висше бизнес училище в Ботевград, със заместник-председателят на Българската камара за образование, наука и култура Преслав Димитров, в който ще се включат и ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара Томчо Томов и Филип Филипов от Института по механика при БАН.
