Историческите проучвания на големия публицист, историк и дипломат Симеон Радев (1879 - 1967) отново станаха повод за сензация на книжния пазар - появи се обемист том с негови текстове, останалите скрити досега в личния му архив. Става дума за „Дипломатическа история на Освобождението на България“. 
Гост: историкът Цочо Билярски. Той е дългогодишен работник в Главно управление на архивите и в Централния държавен архив; бил е зам.-директор и директор в Централния държавен архив. Зад гърба си има десетник книги като съставител, автор на предговори и исторически проучвания. Другият събеседник е издателят и писател Георги Савов.
В сборника основната тема е сблъсъкът между Русия и останалите Велики сили по българския въпрос, тема, която е изключително актуална и днес, особено след призива на Путин към САЩ България да напусне Атлантическия алианс и да бъде оставена в сферата на влияние на Русия. 
Документите проговарят и днешния читател има възможност да проследи помислите и действията най-големите дипломати на онова време – тук са граф Клеменс фон Метерних, граф Гюла Андраши, граф Алоис Ерентал, граф Неселроде, княз Александър Меншиков, княз Григорий Орлов, княз Александър Горчаков, граф Н. П. Игнатиев, Николай Гирс, граф Владимир Ламсдорф. Компания им правят „железният“ канцлер княз Ото фон Бисмарк и княз Стефан Богориди, лорд Стратфорд Канинг и лордовете Странгфорд, както и владетелите – все действащи фигури по време на Източния въпрос ‒ както турските султани Абдул Азис и Абдул Хамид, руските императори – двамата Николаевци и тримата Александровци, австрийският император Франц Йосиф, германският кайзер Вилхелм и френският император Наполеон III.
Този исторически паноктикум е повече от впечатляващ и благодарение на забележителния Симеон Радев (на снимката вдясно в костюм на масон), който работи върху него в продължение на две десетилетия, днес имаме информация направо от изворите. Защото дипломатът ни е успял да се добере до стотици документи, скрити в архивите депа на големите библиотеки във Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Вашингтон, Санкт Петербург, Москва, Брюксел и Букурещ. Някои от тези архиви все още са недостъпни за днешните български изследователи.
Книгата, освен като блестящ очерк върху историята на Източния въпрос, може да се приеме и като първата история на балканските народи, описана на фона на поредица от въстания и войни, съпътствани задкулисно и явно с различни дипломатически ходове. И всичко това се случва по време на невероятния национален подем в културния, църковен и революционен живот на българина.
